ПРИЛУ̀ЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; прилу̀ча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. и диал. 1. Намирам се, бивам някъде случайно; случвам се, оказвам се. На сватбата му се прилучих и аз: нагостиха ме, напоиха ме и дариха ме с червени ковани ботуши. Христом. КМ II, 175.
2. Само З л. Става, извършва се нещо; случва се. Ако ли са прилучи смърт на второстепенния войвода, тогава главният войвода ще тури на негово място своя знаменосец. З. Стоянов, ЗБВ I, 80. Между туй, прилучи ся и друго едно щастливо за Коломба обстоятелство, което още повече ускори осъществението на неговите намерения. П. Кисимов, ОА I (превод), 8. Катадневни примери лежат пред очи ни и всяка минута следват да ся прилучват. Каква радост за едного човека, като си помисли, че народът, името на когото той носи, е възлюбил горещо тия две [дързост и постоянство] речи. ДЛ, СбПер. п II, 53.